![]()
Човек, който не смята книгите за нещо много важно, ценно и интересно, никога няма да получи моето уважение. Четенето е според мен най-голямото интелектуално удоволствие, да не говорим за ползите, които човек извлича от него и моралната ориентация, която то дава. Четенето създава имунитет срещу страшната напаст, наречена „невежество”, и е незаменимо за хора, които искат да бъдат свободни. Един от любимите ми цитати е от Джеферсън – „
Ако един народ очаква да бъде едновременно невеж и свободен, то той очаква нещо, което никога не е било и никога няма да бъде”.
Но дори и всичко това да не беше вярно, fuck it! Аз просто обичам да чета.
Въпреки това обаче ме дразни когато хората започнат да правят позьорски изказвания и да фетишизират книгата: самата физическа книга – събраните между две корици страници. Наскоро из нета се въртя един въпросник за това как хората четат. Някои от въпросите там бяха дали човек подчертава в книгата и дали прегъва страницата, за да си отбележи мястото. Много от отговарящите се разпищяха и огласиха атмосферата с мнението, че книгата е нещо свещено, че по нея не бива да се драска, че не бива да се прегъва или да се оставя по лице на масата и изобщо – че с нея трябва да се отнасяме с огромна почит и благоговение.
![]()
Ъъъъъ... майтапите се, нали?! За бога! Та това просто е една купчина от страници, нарязани в еднаква форма и слепени с туткал! Не е ли много по-важно
какво пишев книгата? Не са ли много по-ценни идеите на автора, не е ли много по-съществено за какво става въпрос вътре?! Нещо още по-смайващо: съществува мнението, че каквото и да пише в една книга, независимо от стойността му, също заслужава раболепно отношение, просто защото е книга – нещо свещено.
Към всички онези, които споделят това отношение – време е да се събудите. Вижте същността на нещата, не тяхната повърхност. Ценете
пълнежана книгата, не тялото й. Вече е отминало времето, когато унищожаването на една книга е било ужасно събити, защото хартията е била единственият носител на идеите, а направата им е била скъпа и недостъпна. Днес идеите не са застрашени от изчезване и не зависят по никакъв начин от хартиения носител. Книгите се произвеждат с милиарди, да не говорим за Интернетното пространство, където всякакво електронно съдържание може да се умножи до безкайност и да стане недостъпно за всякакво унищожение.
Накратко – спасителната роля на хартиените книги е в миналото. От тях вече не зависи дали една идея ще изчезне, или ще живее. Благодарение на виртуалното пространство
всичкиидеи могат да живеят. Така и трябва да бъде.
![]()
Любовта към книгата трябва да бъде любов към идеите в нея, а не любов към хартията, на които са написани. Откакто
имам четец на електронни книгивсе по-рядко чета хартиени книги, но когато все пак го правя,
и когато книгата си е лично моя, без никакво притеснение подчертавам в текста, прегъвам страницата, до която съм стигнал и поставям книгата отворена в лицето надолу. Кощунство? Още нищо не сте чули! Преди няколко години, когато си отидох на село и реших да прегледам книгите, събрани на претрупаната етажерка там, ми направиха впечатление няколко заглавия, заемащи място, което в моя свят в никакъв случай не им се полага - "Най-младият син на партията"от Лев Касил, "Героят от Драва"от Ст. Ц. Даскалов, "Разкази за Георги Димитров"от Петър Димитров - Рудар, "Православен катехизис"и прочие шокиращи примери за разхищение на хартия, заемащи място, които иначе би се паднало на наистина стойностни неща - "Пътешествие с кораба Бигъл", "Децата-вълци"или приказките на Ангел Каралийчев. С решително движение на ръката сметох от рафтовете тези подигравки с човешката интелигентност и се зачудих как да се отърва от тях най-рационално. Не исках да ги хвърля на боклука, защото и там щяха да заемат излишно място, а и не си заслужаваха усилието. Затова, струпах ги на естетична купчина в двора и им драснах клечката.
![]()
Кощунство? Светотатство? Как пък не. От това не пострадаха нито идеите на Касил, нито тези на Стецето. Който иска да се занимава с тях, има ги по библиотеките.
Наскоро едни момчета показаха по YоuTube
как изгарят Библията. Голямо викане падна срещу тия хора. Какво светотатство било, каква гавра, каква подигравка с господа, какво ужасно наказание чакало провинилите се, да се били осъзнаели навреме и да се били уплашели от божия гняв и пр. и пр. Сериозно?! Две неща:
1. Педи всичко, това е ПРОСТО ЕДНА ПРИКАЗКА! Един мит, една легедна. Окей?
2. Ако човек
не вярвав тази митология, не е задължен да спазва нейните повели. Пен Джилет разказва една история за свой познат, който носел на ръката си масонския пръстен, без да е Масон. Доста често хората му казвали -
"Ти не си член на масонството, затова нямаш право да носиш този пръстен."А той отговарял:
"Така е, но аз имам право да нося пръстена, защото не съм Масон. Не спазвам техните правила."Точно в целта. Според масонските правила нямаш право да носиш пръстена, но ако не си Масон, техните правила не важат за теб!
![]()
По същия принцип, ако не следвате дадена религия, нейните правила просто не ви засягат и за вас нейните "свещени"текстове представляват просто куп досадни, стуткалени, наплескани с мастило страници. Онези в YouTube нямат право да горят Библията, защото тя е свещена книга, но ако не сте вярващи, Библията за вас
не евсещена книга. И ако е ваша лична собственост, можете да постъпите с нея както ви е угодно.
Което е съвсем различно от отношението свободата на хората да четат и разпространяват каквито си искат книги. Тази свобода трябва да е абсолютно неприкосновена, при условие, че всеки има право да критикува и да се подиграва на
каквито си иска книги и идеи, без изключение.
Идеята, че има нещо магическо, свързано с хартиеното тяло на книгите, което би трябвало да ги предпазва от лошо отношение, е абсурдна и смешна. Аз например обожавам "Дейвид Копърфилд"на Дикенс, но ако изгорите пред мен копие на "Дейвид Копърфилд", няма да ми направи абсолютно никакво впечатлените - за мен това
не означава нищо. Същото важи за книгите на всеки мой любим автор. Любимите ми книги са навсякъде, има ги в интернет, имам ги вкъщи, има ги в аудиоварианти, така че ще погледна с пълно равнодушие на всяка подобна постъпка.
Всичко това е част от свободата на изразяването и свободата на словото. Тези свободи трябва да са пълни и
за всички.
