Ако човек е любопитен към света и има известна доза късмет, понякога прави открития, които осезаемо повлияват на качеството на живота му. На мен това ми се е случвало няколко пъти – и всеки път беше прекрасно. Преди 4-5 години, когато живеех в Азия, преоткрих аудио книгите. Казвам преоткрих, защото ги открих още като бях на 3-4 години, във вид на грамофонни плочи с приказки. После плочите потънаха в забрава. Като студент ходех в английската библиотека и там нелегално записвах на касети епизоди от „Седморката на Блейк” и си ги слушах на уокмена до припадък. (Късмет, че така съм устроен – когато нещо ми харесва, мога да го гледам/слушам/чета десетки и десетки пъти без да ми омръзне ни най-малко).
После, докато живеех в Англия, за известно време преоткрих аудиокнигите, които вземах на касети от местната библиотека и блажено слушах на тъмно в леглото преди да заспя. Помня, че особено любима ми беше „На дъното в Париж и Лондон”на Оруел. Когато бях в Азия не знам по какъв повод се запитах дали в тия торенти (тогава те бяха нещо сравнително ново) няма някой да е пуснал книга, записана от четец на аудио. Без особени надежди пуснах едно търсене в Demonoidи от там върху ми моментално се изля бурен и благодатен поток от mp3-книги във всички възможни жанрове. От тогава не съм поглеждал назад. Вярно, че там даунлоудът течеше поразително бавно, защото свалях от западни сайтове, но това толкова повече увеличаваше удоволствието, когато някое сваляне приключеше и в БитКомет светнеше приятната зелена точка.
Хубаво нещо е аудио книгата. Пътуваш си с влака например, а някой ти чете на глас, докато гледаш през прозореца. Този кеф се увеличава още повече, когато ти чете самият автор. Една от първите такива книги, с които се сдобих, се случи „TheGodDelusion” (вижте прекрасното ревю на Христо Блажев) и беше прекрасно, че ми я прочете самият Ричард Докинс. Същото беше и с „God Is Not Great” на Хичънс. Усещането Хич да ти чете книгата си не може да се обясни на човек, който не го е чувал да говори, но няма нужда да се обяснява на този, който е запознат с материала. Всъщност точно аудиокнигите ме запознаха и с Хичънс, и с Докинс през 2006 г.
Някои казват, че не обичат да слушат аудиокниги на чужд език, защото тогава се заслушвали в самия език и не можели да се съсредоточат в съдържанието. Поне у себе си такова нещо не съм забелязал. Единственият минус на слушането е, че човек не може да си подчертава. Затова стават за слушане само онези книги, по които човек няма нужда да си води бележки. Тоест не стават за вършене на работа. Същото обаче може да се каже и за електронните четци, така че хартиените книги си имат своето строго практическо приложение, което никакви аудио и електронни книжа не могат да изместят.
Друго предимство на аудиокнигите е, че няма нужда да им отделяте специално време, ако сте много заети. Не съм броил колко книги съм изслушал досега, докато ходя да спортувам, но са много. А шофирането? Какво по-хубаво от това някой да ти чете книга, докато караш колата? Или докато пътуваш с градския транспорт или с влака? Или докато чакаш на някоя досадна опашка?
Тук става дума обаче най-вече за кефа. Четенето е преди всичко едно от най-оргазмичните удоволствия в живота на събудения човек, тоест за доста малко хора. Тъй като обаче другите хора не са интересни (да го кажем направо – кански досадници са!), те могат спокойно да се пренебрегнат и да се оставят на милостта на простотията и попфолка. Въпросът е, че аудио книгите носят удоволствие, което може да се мери си удоволствието от която и да е интелектуална дейност. Стига човек да си намери интересни аудиокниги. Такива има в преголямо изобилие в торент сайтовете. Преди малко споменах Demonoidне защото е най-богат, а защото там нещата са каталогизирани най-добре. Има например специално търсене на аудиокниги, което липсва в другите големи торент сайтове.