freeinfidel

Постът се посвещава на Nightwish El, която успя да ме изюрка да почна отново да пиша в блога :)

Ако човек е любопитен към света и има известна доза късмет, понякога прави открития, които осезаемо повлияват на качеството на живота му. На мен това ми се е случвало няколко пъти – и всеки път беше прекрасно. Преди 4-5 години, когато живеех в Азия, преоткрих аудио книгите. Казвам преоткрих, защото ги открих още като бях на 3-4 години, във вид на грамофонни плочи с приказки. После плочите потънаха в забрава. Като студент ходех в английската библиотека и там нелегално записвах на касети епизоди от „Седморката на Блейк” и си ги слушах на уокмена до припадък. (Късмет, че така съм устроен – когато нещо ми харесва, мога да го гледам/слушам/чета десетки и десетки пъти без да ми омръзне ни най-малко).

После, докато живеех в Англия, за известно време преоткрих аудиокнигите, които вземах на касети от местната библиотека и блажено слушах на тъмно в леглото преди да заспя. Помня, че особено любима ми беше „На дъното в Париж и Лондон”на Оруел. Когато бях в Азия не знам по какъв повод се запитах дали в тия торенти (тогава те бяха нещо сравнително ново) няма някой да е пуснал книга, записана от четец на аудио. Без особени надежди пуснах едно търсене в Demonoidи от там върху ми моментално се изля бурен и благодатен поток от mp3-книги във всички възможни жанрове. От тогава не съм поглеждал назад. Вярно, че там даунлоудът течеше поразително бавно, защото свалях от западни сайтове, но това толкова повече увеличаваше удоволствието, когато някое сваляне приключеше и в БитКомет светнеше приятната зелена точка.

Хубаво нещо е аудио книгата. Пътуваш си с влака например, а някой ти чете на глас, докато гледаш през прозореца. Този кеф се увеличава още повече, когато ти чете самият автор. Една от първите такива книги, с които се сдобих, се случи „TheGodDelusion” (вижте прекрасното ревю на Христо Блажев) и беше прекрасно, че ми я прочете самият Ричард Докинс. Същото беше и с „God Is Not Great” на Хичънс. Усещането Хич да ти чете книгата си не може да се обясни на човек, който не го е чувал да говори, но няма нужда да се обяснява на този, който е запознат с материала. Всъщност точно аудиокнигите ме запознаха и с Хичънс, и с Докинс през 2006 г.

Някои казват, че не обичат да слушат аудиокниги на чужд език, защото тогава се заслушвали в самия език и не можели да се съсредоточат в съдържанието. Поне у себе си такова нещо не съм забелязал. Единственият минус на слушането е, че човек не може да си подчертава. Затова стават за слушане само онези книги, по които човек няма нужда да си води бележки. Тоест не стават за вършене на работа. Същото обаче може да се каже и за електронните четци, така че хартиените книги си имат своето строго практическо приложение, което никакви аудио и електронни книжа не могат да изместят.

Друго предимство на аудиокнигите е, че няма нужда да им отделяте специално време, ако сте много заети. Не съм броил колко книги съм изслушал досега, докато ходя да спортувам, но са много. А шофирането? Какво по-хубаво от това някой да ти чете книга, докато караш колата? Или докато пътуваш с градския транспорт или с влака? Или докато чакаш на някоя досадна опашка?

Тук става дума обаче най-вече за кефа. Четенето е преди всичко едно от най-оргазмичните удоволствия в живота на събудения човек, тоест за доста малко хора. Тъй като обаче другите хора не са интересни (да го кажем направо – кански досадници са!), те могат спокойно да се пренебрегнат и да се оставят на милостта на простотията и попфолка. Въпросът е, че аудио книгите носят удоволствие, което може да се мери си удоволствието от която и да е интелектуална дейност. Стига човек да си намери интересни аудиокниги. Такива има в преголямо изобилие в торент сайтовете. Преди малко споменах Demonoidне защото е най-богат, а защото там нещата са каталогизирани най-добре. Има например специално търсене на аудиокниги, което липсва в другите големи торент сайтове.

Днес един линк във Facebook ненадейно ме препрати към печално известния форум Bg-Mamma. Ако не знаете, това е общество, където ще ви анатемосат и прокълнат до девето коляно, ако се осмелите да противоречите на всяко широкоразпространено мнение на мнозинството потребители, регистрирани във форума. Най-голямо е зрелището, когато става дума за т. нар. алтернативна медицина и „духовност” (каквото и да значи това).

Страницата, на която имах удовоствието да попадна, е посветена тъкмо на „алтернативната медицина”. Само като хвърлих поглед на заглавията на отделните теми, мозъкът ми зарида горчиво, очите ми приеха формата на варени яйца, а в главата ми заудряха камбаните на асамблеята „Знаме на мира”. Насладете се, ако обичате, на някои от тези заглавия, па после идете и не се отчайвайте:

"ВАКСИНИ - дискусия САМО за вредата от тях". (за да не би да дръзне някой да каже, че ваксините са ползотворни – сакън, не може да се чуват такива мнения при нас! Това, че ваксините спасяват живота на милиони, нас малко ни интересува.)

"Поискай Енергийна Подкрепа!" (няма нужда да я искам. Щом си включа котлона, мигом я получавам, при това на доволно солена цена. Оп, тия май нямат предвид такава енергия, а оная, другата, несъществуващата, дето изкарва хляба на армия шарлатани).

"Има ли майки на индигови и кристални деца?" (тия още ги наричат "посланици на Бога" и "емисари на небесата". Доколкото обаче богове не съществуват, а „небесата” не са съзнателни агенти, за да пращат емисари, индиговите и кристалните деца си остават плод на въображението. Много по-вероятно е човек да срещне „сополиви деца”. Тия си ги има, не отричам.)

"Ясновидци (врачки)". (В „Малка сатирична енциклопедия” отдавна е написано, че „ясновидец” означава „притежател на телевизор без дефекти”. Такива действително съществуват, науката отдавна го е демонстрирала. Какво общо обаче има това с алтернативната медицина за мен остава неясно.

"Подсъзнанието може всичко."Вчера помолих подсъзнанието си да нацепи дървата за зимата, ма не щя, гаднярчето! Може всичко, ама не ще! За сведение на бг-мамите нека споменем, че няма психологически термин „подсъзнание”. Има „несъзнавано”.)

"Въпроси към Класически хомеопати" (Уууу, класически хомеопати. Имало, значи, отделни подкласове. От ония, дето събират пари, а в замяна те оставят на милостта на заболяването, давайки ти нищо несъдържащи хапченца, щото водата имала памет и помнела всичко, дето минавало през нея, с изключение на екскрементите и помията. Правилно, много въпроси би трябвало да им зададем)

"Лечение на вагинални гъбички с хомеоптаия". (Така и трябва. Защото на тоя свят има прекалено много хора без вагинални гъбички).

"Сваляне на температура с чертане на линии по ръката" (Това звучи твърде тайнствено и мнооооого ефективно! Тъпото е, че го научих чак в края на горещините. Ебати късмета... Но така си е: сваляйте температурата на децата си, като им чертаете линии по ръцете! Особено ако не ви е жал за тях).

"Цветолечението на д-р Бах" (туй сигур ша означава да те съблекат гол и да те намажат цял-целеничък с най-различни бои. Звучи като отличен метод за лечение на редица опасни заболявания. Лошо съм се ориентирал в професионален план. Трябваше да се занимавам с цветолечение и да се кръстя доктор Бах Мааму).

"Дърпане на уши". (виж, това вече си е с доказана ефективност, най-вече за засилване на паметта. Когато бях в 5-6 клас един неандерталец-учител по музика така ми изви ухото, че то изпращя „като кога се чупи замръзнал праз”, както се изразява Захари Стоянов. И действително, този епизод още е в паметта ми – лечението действа. Моля, прилагайте го начесто!)

"Ходжа Адем е енергиен вампир!" (Ясно – от днес радиаторът ми се казва Ходжа Адем)

"Леене на куршум - къде в София?" (На тая шаманска практика от тъмната непросветена древност даже няма как да й се подиграе човек. Все едно да правиш вуду-куклички или да гадаеш бъдещето като риташ племенния овен по топките)

"Лечение на рак с хомеопатия". (Звучи като отлична идея! Питайте Стив Джобс – той пробва нещо подобно преди да се обърне – твърде късно – към истинската медицина).

"Посещение на Ангели". (Е, радвам се, че завършваме обзора с нещо все пак реалистично и рационално).

„Ужасът! Ужасът!”, както казал Курц. Да се чуди човек в кой век живеем. Хомеопатия, баячки, гледачки, цветолечители, енергийни полета, кристални деца, баби Ванги, дърпане на уши, леене на куршуми, ангели... всичкото това плъзнало в колективното съзнание като плевел, стреми се да заглуши гласа на разума и комай успява. Неизвестни нива на познанието, надничане в паралелни светове... да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. Това Хашек много добре го е хванал в „Швейк”, където готвачът-окултист Юрайда казал: „Формата е небитие и небитието е форма. Небитието не се различава от формата, формата не се различава от небитието. Това, което е небитие, то е и форма, а което е форма, то е и небитие.” Това, няма съмнение, би било съвсем легитимно твърдение в колекцията на нюейджърските и постмодерни постулати.

Ако някога попаднете в Нанджин, столицата на провинция Джансу, поразходете се из центъра на града, но не се оставяйте да ви омая главната търговска улица с безбройните си магазини, пълни до пръсване с качествена и евтина стока. Отделете време да разгледате малките тихи улички зад високите централни сгради. Ако имате късмет, ще попаднете на ресторант Агадес (което всъщност се намира в Нигерия). Собственикът не е нигериец, а германец. В ресторанта работят още двама немци, един руснак, един французин и няколко китайци. Можете да си поръчате китайски, руски, френски или италиански ястия. Цените са съвсем умерени, а готвенето – отлично. Разгледайте ресторанта отвътре и не пропускайте да се изкачите по дървената стълба до тясната бамбукова тераса, която опасва салона отвътре, и над която са окачени множество картини, вероятно доста евтини. Качеството на картините може да не е кой знае какво, но сбирката поразява с разнообразието си. Школи, стилове и периоди съжителстват в това ограничено пространство. По стените са окачени пъстри драперии, а дървеният, лакиран таван е украсен с резби.

Споменавам този ресторант, защото той прекрасно илюстрира една засилваща се тенденция в Китай – съвременната китайска кухня все повече придобива международен характер. Чужденецът винаги може да намери храната, която най-много му харесва. Италианските заведения са особено тачени, както и американските, вероятно заради огромните порции. Мексиканските специалитети също са известни, може би защото китайците ги смятат за западния вариант на лютивите ястия от провинция Съчуан. Преди години онези, които обичали западната храна, били смятани за неблагонадеждни. (Това обикновено се оказва неразбираемо за западняка, но един българин, чиято памет не е увредена, не ще се учуди особено).

Колкото и да обича междурародната кухня обаче, човек на всяка цена трябва да опитва местните специалитети, където и да отиде. Повечето от тях не могат да се срещнат никъде другаде по света. Да пожелаета да вкусите местен специалитет означава да се харесате на домакините си, защото всеки китаец се гордее с характерните ястия, които се приготвят в неговия град.

В Китай обожават храната. Така е било винаги. Храненето играе много важна роля във всекидневието. За китаеца един пропуснат обяд е равносилен на трагедия. Още в древни времена императорите, учените и дори воините е трябвало да бъдат изтънчени познавачи на изисканата кухня. Един благородник е бил длъжен да има задълбочени познания и да може да води ерудитски разговор за приготвянето и дори за историята и традициите на храната. Самият Конфуций също е отделял внимание на това колко важна е добре приготвената храна. Днес почти всички китайци, дори децата, се смятат за познавачи и специалисти в готвенето. Обикновено когато се срещнат хора от различни градове или провинции, веднага след като се попитат взаимно кой от къде е, разговорът се насочва към местните кулинарни специалитети. Храната е любима тема, категорично предпочитана пред по-деликатните разговори за религия и политика например. Показателно е, че учтивият въпрос “Как си?” в китайския език съвпада по звучене с въпроса “Ял ли си?”

Според китайската теория за храната съществуват пет вкуса – солен, кисел, сладък, горчив и лют. В повечето случаи, ястието е доминирано от един от тези пет вкуса, с още един или два, които се усещат по-слабо. Китайските готвачи добре знаят как се съчетават вкусовете. В изискания китайски ресторант човек може да заръча да му приготвят ястия с контрастиращи или допълващи се вкусове. Това може да се окаже за европееца истинско приключение, защото за него поначало е непозната концепцията за правилното съчетаване на ароматите. Първите стъпки в това изкуство могат да му покажат прекрасни неща, оставали невидими за него досега.

По някаква странна за чужденеца логика, всички ястия в китайската кухня (наричани “цаи”) са всъщност само допълнение към “истинската” храна – “фан”, която неизменно се прави от някаква зърнена култура. За две трети от китайците това е оризът – сварен или задушен, от който ядат по две-три купички на всяко хранене. Останалите ядат най-разнообразни продукти от пщеница, просо, царевица или овес – питки, юфка, равеоли, каши и пр. За Китайците, които срещнах, беше пълна загадка как е възможно в Европа и Америка хората да нямат такава основна храна, а вместо това да се тъпчат главно с месо и други сготвени неща. Самият аз, като налитащо на хляб българче, напълно разбирах недоумението им.

Когато се хранят вкъщи, китайците внимателно обмислят какво ще ядат, като се съобразяват със здравето си, душевното си равновесие, сезона, времето и други фактори, с които ястията имат непосредствена връзка. В много случаи храната се използва и като лекарство. Всъщност, китайците имат една и съща дума за “ям” и “вземам лекарство”. Явно още от древността са прилагали на практика препоръката на Хипократ, преди самият той да се е родил.

Китайската храна в ресторантите извън самия Китай е далеч от оригинала. Най-често тя е стандартизирана и включва някои много популярни ястия, за които обаче никой китаец не е чувал – например прословутия задушен ориз, леко обагрен от соев сос и смесен с грахови зрънца и други запържени зеленчуци. Това ястие нарушава правилото, че “цай” и “фан” не се поднасят смесени. Само по себе си, понятието “китайска храна” е лишено от смисъл. Храната там е толкова разнообразна и тъй различна в отделните географски райони, че не се поддава да подобно обобщение. Най-често блюдата, които се предлагат по нашите, български китайски ресторанти, са подобия на ястията в провинция Гуандонг (Кантон). Те са пригодени за европейския вкус и в тях липсват повечето продукти, използвани в оригиналната кантонска кухня.

Ако се интересувате от рационализъм и критично мислене, ако цените човешкия разум и научната парадигма, ако искате да научите повече за сферата на т.нар. "свръхестествени" и "паранормални" преживявания, както и за някои прелюбопитни научни идеи, тогава проектът RATIO е точно за вас! Събитието ще се състои на 29 септември в Младежкия театър "Николай Бинев" и обещава да е един от най-забележителните форуми на рационалността и науката, провеждани наскоро в България. Ето кратка информация него:

Ratio е първият проект на неправителствената организация “Еволюционен поглед“. Целта на Ratio е да промотира принципите на научното мислене посредством осигуряване на достъп до атрактивни лектори, които могат да представят идеите си по разбираем начин пред не-научна аудитория. Първата стъпка ще бъде провеждането на еднодневно събитие в София, но дългосрочната цел на проекта е да запознава все повече хора с научни идеи, посредством организиране на други събития с нов формат, предоставяне на информация и споделяне на идеи.
Форумът за популярна наука Ratio ще се проведе на 29 септември в Младежки театър Николай Бинев. Посетителите ще могат да видят четирима лектори, които говорят интригуващо пред аудитория без сериозни научни познания.

Билетът е 10 лв, а за студенти и ученици – 7 лв.

Ето малко информация за лекторите и техните сказки:

Д-р Сара Сантошще ни запознае с интересни приложения на геометрията в лекцията си „Съкровищата на геометрията“. Лекцията включва любопитни геометрични факти, тайни за перспективата, урок по морски шах за напреднали и триизмерни калейдоскопи.

Професор Кристофър Френч, британски психолог, специализирал се в психологията на паранормални вярвания и аномални изживявания. Той завежда отдел за изследвания „Аномална психология“ към Goldsmiths, University of London, а често участва и в конференции, радио и телевизионни предавания, където представя научната гледна точка за разнообразни паранормални твърдения.

Доц. д-р Леандър Литов, ръководител на катедра “Атомна физика” в СУ “Св. Климент Охридски” и ръководител на екипа от Софийския Университет работещ в CERN. Той ще представи темата за горещите открития в CERN, свързани с търсенето на Хигс бозона – фундаментална частица, предвидена от Стандартния Модел на физиката на елементарните частици.

Астрофизикът Владимир Божиловще даде отговор на въпроса „Сами ли сме във Вселената“. Негова специализация е търсенето на екзопланети – планети около звезди извън Слънчевата система. Темата за живота в космоса е един от основните фокуси на неговите изследвания.

Допълнителна информация можете да намерите на сайта на RATIO.

(Картинката в началото взех от блога на Lammoth).

Като отколешен невярващ, винаги се наслаждавам на всякакъв род подигравки и атаки срещу атеизма. Ето някои подбрани картинки, пробващи да осмеят неверието. Обърнете внимани, че в резултат на тези подигравки, ние, невярващите, нито врещим "Обиждат ни! Преследват ни! Потискат ни! Забранете това!", нито горим коли, нито трошим посолства, нито пращаме наемни убийци на карикатуристите.

Както е известно, Библията е най-силният аргумент в полза на неверието. Затова нека се насладим на някои класически цитати. За по-голямо удобство, разпределил съм ги в няколко категории. Преди някой да каже, че повечето примери са от Стария завет, а той - по неизвестни причини - вече не е валиден (Хм, защо ли?), нека унищожим това възражение в зародиш, като цитираме Исус Христос, който казва следното за законите в Стария завет:

"Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине." Матей 5:18

"написаното не може да се наруши." Йоан 10:35

И още от Исус:

"Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря - от майка и и снаха - от свекърва и; и неприятели на човека ще бъдат домашните му." Матей 10:34-35

И тъй, нека започнем! Цитатите по-долу са поръки на бога (вкл. Исус) към хората, или негови постъпки.

Убийство:

Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си. Числа 31:17-18

Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени. Осия 13:16

Ако брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове..., да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш; но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде. Да го убиеш с камъни, за да умре. Второзаконие 13:6-10

И който легне с жена, която е неразположена, и открие голотата и, той е открил течението и и тя е открила течението на кръвта си; затова и двамата да се изтребят изсред народа си. Левит 20:18

Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; Второзаконие 22: 20-21

И като се качваше [пророкът Св. Елисей] по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве! А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. 4 Царе 2:23-24

Човекоядство:

И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите си. (Еремия 19:9)
... ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал. Второзаконие 28:53

Робство

А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини... Те да ви бъдат притежание. Левит 25:44-45

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена. Изход 21:7-8

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока. Изход 21:20-21

Ако някой си е помислил, че Христос е против робството, ето:

Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5

Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1

И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47

Поради обхватността на темата, следва втора част.

Богатият набор от подобни пасажи в Библията изисква поне още едно издание цитати, а може би и повече. Както и в първия пост по темата, ще започнем с изказването на Исус Христос за законите в Стария завет, за да не каже някой, че Новият завет по някакъв начин ги отменя или променя:

"Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине." Матей 5:18

"Написаното не може да се наруши." Йоан 10:35

И тъй, нека се насладим на още една поредица божии цитати:

Отношението на бог към инвалидите:

"Господ говори още на Моисея, казвайки:
Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си.
Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, или човек със строшена нога, или строшена ръка, или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав.
Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си.
От пресветите и от светите приноси нека яде хляба на Бога си; но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам." Левит 21:16-23

Отношението на бог/Христос към жените:

Ако на някой мъж се случи изливане на сперма, да изкъпе цялото си тяло във вода и ще бъде нечист до вечерта. Всяка дреха и всяка кожа, на която се намира сперма, да се изпере във вода, и ще бъде нечиста до вечерта. А и жената, с която се е съвъкупил мъж, и тя и той да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта. Левит 15:16-18

Ако двама мъже се сбият помежду си, човек и брат му, и жената на единия се приближи, за да спаси мъжа си от ръката на този, който го бие, и протегне ръката си, и го хване за срамните му части, тогава да отрежеш ръката й; окото ти да не я пожали. Второзаконие 25:11-12

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. На жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, а да бъде мълчалива. 1 Тимотей 2:11-12

Изнасилване:

Ако някой намери момиче, девица, която не е сгодена, и я изнасили и ги намерят, тогава мъжът, който е лежал с нея, да даде на бащата на момичето петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена. Второзаконие 22:28-29

Убийство: (2 част)

И да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог. 2 Летописи 15:13

Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви. Левит 20:9

Ако някой се съвъкупи с животно, той непременно да се умъртви, и животното да убиете. Левит 20:15

Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. Левит 20:13

А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа твоя Бог, или не послуша съдията, тоя човек да умре. Второзаконие 17:12

Също мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият; 20:27

Ако някой има необуздан и бунтовен син, който не се подчинява на гласа на баща си или на гласа на майка си, и те го наказват, но той не ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го изведат при старейшините на града му и при портата на мястото му. И да кажат на старейшините на града му: Този наш син е необуздан и бунтовен; не слуша гласа ни, прахосник е и пияница. Тогава всичките хора от града му да го убият с камъни и да умре. Второзаконие 21:18-21

И посред нощ Господ уби всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. Изход 12:29

Разнообразни божии закани:

Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш. Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето; Второзаконие 28:27-28

Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда. Второзаконие 28:45

Ето, аз ще отхвърля семето ви, И ще разпръсна лайно по лицата ви, Лайното на тържествата ви; Малахия 2:3

В България съществува списание, наречено „Осем”. В рекламната си брошура се описва като „българското научнопопулярно списание”. Обърнете внимание, че тук се твърдят ДВЕнеща:

1. Че списанието е научнопопулярно.
2. (Поради членуваната форма „българското”) че не съществуват други български научнопопулярни списания.

Да видим доколко са верни тези твърдения.

Първо, в България има други научнопопулярни списания (напримерсписание „Природа”) и второ, не съм убеден, че „Осем” може да се постави в тази категория. Според издателите това е „списание, което продължава духа и традициите на любимото на поколения българи сп. "Космос"”. Огромна претенция, особено като се има предвид, че „Осем” пробутва най-вече псевдонаука, езотерика и сензационност. То няма почти нищо общо с истинската наука, изследването на реалността и образованието. Когато отворих сайта им, в лицето ме плисна поток от празни твърдения, отдавна опровергани нелепици и стремеж към евтина популярност. Нека хвърлим бърз поглед върху някои от статиите, които веднага се набиват на очи при прегледа на броевете. Поемете дъх, защото гледката е грозна:

„10 дни на жито пречистват тяло и дух:Февруари дойде, време е за житна диета. Това е отлична система за пречистване и обновяване на организма след зимата, дадена от Учителя Петър Дънов. С житния режим изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. „В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. Житното зърно е емблема на човешката душа…”. Петър Дънов

Като оставим настрана лекомисленото заявяване за съществуването на някакви „утайки”, защо трябва да ме интересува какво е казал Дънов за хранителните свойства на каквото и да било? Той не е диетолог, а религиозен водач, чието мнение по научни въпроси тежи точно колкото мнението на свещениците по въпросите на морала. Нула грама. Ето още един бисер: „С неговата поява [на житото] е започнала еволюцията в човешкия род, обяснява Учителя.”Учителят говори врели-некипели. “Човешкият род”, Homo Sapiens, се появява преди около 250 хиляди години, а най-ранните данни за отглеждане на жито са от преди 10 хиляди години. Едно научнопопулярно списание не би писало по този начин, нито би приемало за реалност съществуването на измислени неща като „душа”. Доколко душа съществува можете да прочетете ето тук.Допълнително лошо впечатление прави фактът, че същата статия (поне каквото се вижда в архива) е била пусната през февруари 2009 година, с някои малки промени (ще я видите в дъното на страницата).

Ето и още шашмалогии:

„Мистерията Наска - 300 000 огромни издълбани фигури остават обгърнати с неясноти. Никой и до днес не е успял да обясни точно и приемливо кой е издълбал тези колосални фигури и какво е предназначението им.”

Отново, колосална глупост. Наска е една от най-отдавна обяснените "мистерии". Много хора, заблудени от разпространяваните лъжи на жълтите вестници, вярват, че линиите са по някакъв начин свързани с общуване с извънземни цивилизации. Като аргумент се дава и това, че линиите можели да се видят само от въздуха, от летателен апарат! Истината е, че няма нищо мистериозно, нищо извънземно и нищо „езотерично-енергийно”. Рисунките се виждат в своята цялост не само от въздуха, но и от разположения върху съседно възвишение древен церемониален град Кауачи, и представляват религиозно и астрологическо изкуство. Това е установено и публикувано от много учени. Появата на подобни дивотии в списание с претенции за научнопопулярност твърде добре говори за качеството на изданието.

Разбира се, едно уважаващо себе си псевдонаучно списание не може да мине без да отдаде почит на дебилните, но твърде интересни за читателите конспиративни теории. И наистина, в брой 3 от 2009 г. четем:

Учен победи рака преди 70 г.В Америка обаче унищожават апарата му, а всички лекари, работили с него, изведнъж го „забравят".

Ууу, че интересно! И тайнствено! Изведнъж всички забравят, че ако се докопат до този апарат, ще станат по-богати от чича си Бил Гейтс! И решават да го унищожат! Бриии, че мистерия! И звучи съвсем като да се е случило, при това… Този вид конспиративна помия е банална, изтъркана и смехотворна колкото си искаш, но проявява жизненост, на която всяка стандартна хидра би завидяла. Да не си помислите обаче, че това за лекарството против рак е единственото сладострастно намигване на списанието към конспиративната бълвоч? В броя от 9 март 2011 г. четем:

Виктор Гребенников побеждава физичните закони и става невидим… След смъртта на изобретателя Виктор Гребенников през 2001 г. първият прототип на антигравитатора мистериозно изчезва… става дума за изводи и резултати, които карат днешните скептици да ги определят като „фантастични" и „невъзможни". И те не са предложени от някой луд или социален аутсайдер, а от ентомолог с международно признание! Днес историята на науката признава, че през 30-те години на ХХ век електрическите мастодонти са пращали наемни убийци да ликвидират изобретатели на „земното електричество". Защо да не предположим, че заинтересовани от това, днешните фирми, владеещи енергийните запаси, са не по-малко склонни да защитават интересите си на всяка цена?

Защото, велики мислители, ако това нещо беше истина, всеки „електрически мастодонт” и всяка фирма, „владееща енергийните запаси”, щеше да си счупи краката да тича да се добере до тази технология и да стане абсолютният, баснословно богат господар на енергийния пазар на планетата. Така че „историята на науката” може да върви да прави признанията си пред някой друг.

Очаквайте продължение!

Когато Кристофър Хичънс заяви: „Ако някога католически свещеник позвъни на вратата ми, ще извикам първо такси, а после полиция”, той не говореше напразно. През последните година-две наяве излязоха толкова много отвратителни престъпления, извършвани от свещеници, че разумът се замъглява. Разбира се, повечето български журналя, верни на бездарието си, почти не отразиха тези неща, или ги отразиха полу-равнодушно. Общественото мнение в България също остана в обичайната си кома. Хората сякаш не се трогнаха, че този самодоволен и нагъл тип Йозеф Рацингер (известен още с прякорите “Бенедикт XVI” и „папата”) официално е прикривал най-отвратителните престъпления, които човек може да си представи: изнасилването и изтезанието на деца.

За четящия човек вече не е никаква тайна, че тези изнасилвания и изтезания се извършват от свещениците в стотици, ако не и хиляди енории по света, но се прикриват по всевъзможни начини, с помощта на свещеници на най-високо ниво, включително и самия Рацингер. Тази година излезе наяве писмо лично от него, в което той дава директни инструкции скандалите с разчу ли се детски изнасилвания да се прикриват в името на доброто на църквата. Това, разбира се, прави Рацингер съучастник във всички тези действия. Този човек би трябвало днес да е в затвора, вместо което обаче продължава да живее в златните си палати (християнска скромност), да пътува по света и да се радва на обожанието на милиони душици.

Същевременно с това злият старец не пропуска да сее смъртс всички сили, особено в Африка. Както е известно, Рацингер и бандата му провеждат масирана кампания за забрана на презервативите - на континет, където епидемията от СПИН е достигнала поразителни размери. Не стига това, ами и си служат с тлъсти лъжи: презервативите увеличавали опасността от заразяване! Като добавим и срамното противопоставяне срещу противозачатъчните средства, картината на църковното оскотяване се представя пред вас в пълния си блясък. Не съществува мерна единица, която да обхване цялата злина, поквареност и морална деградация на католическата църква.

Преди няколко дни Рацингер отиде на посещение в Англия. Само че там имаше доста шумна и широка кампания в подкрепа на арестуването му като международен престъпник, водена от видни британски общественици. Явно тази кампания се е отразила зле както на нервите, така и на умствените способности на католическия водач, защото още със стъпването си на острова той направи ред дементирали изказвания, най-веселото от които беше, че атеизмът е виновен за престъпленията на Хитлер. Какво казва самият Хитлер по въпроса?

Ето какво: "Винаги съм бил католик и винаги ще си остана такъв" (Хитлер до генерал Герхарт Енгел, 1941). Е, тук поне има някаква симетрия, тъй като в младостта си самият Рацингер, според собствените му думи, е бил член на "Хитлеристка младеж". Забавно, нали?

Какви промени бих искал да видя в католическата църква в близко бъдеще?

- Всичкото католическо злато претопено и разпределено между гладуващите народи.
- Стотиците свещеници - изнасилвачи на деца - по затворите с доживотни присъди.
- Йозеф Рацингер сложен да работи в клиника за аборти в Латинска Америка.

И накрая, поздрав за папата, заедно с най-искрени пожелания:

Наскоро прочетох как нещо (вече не помня какво) било "в сърцето и душата" на хората. Това ми напомни колко празни са повечето фигури на речта, които хората използват. Плоски и изтъркани изрази като "синьото гориво", "морски дарове", "страната на изгряващото слънце", "коженото кълбо", "най-старата професия" и прочие баналности редовно се използват от хора (най-вече телевизионни журналя и вестникари), които искат да минат за оригинални, но всъщност демонстрират колко са скучни и как им липсва всякаква оригинална мисъл.
В сърцето и душата, а? Нека ви напомня нещо:

Душа не съществува.

Окей? Не и като нещо, което може да съществува отделно и независимо от тялото. Няма такова нещо. Никога не е имало. Имало (и продължава да има) само голи твърдения, било религиозни, било произлизащи от щуравата сфера "Ню-ейдж". Правени са много научни изследвания, за да се установи дали има душа и отговорът на науката е ясен и категоричен - душа няма. НЕМА! Това, което хората наричат "душа", е всъщност съвкупността от всички химически и електрически процеси, протичащи в мозъка. Мозъкът е телесна маса. Плът. Умре ли мозъкът, спира електрическата дейност, умира и "душата". Но как така?! Тогава какво става с нас, когато умрем?!?

Много просто: разлагаме се и се превръщаме във вкусна, ароматна храна за червеите и бактериите и в тор за растенията. Ставаме част от земната маса, част от неживата природа. И толкоз. Разстрел, и след разстрела - червеи. Хубаво го е казал Паисий! :)

Не съм прав? Греша? Моля - готов съм да обсъдя данни, които ме оборват. Ама някой бил в клинична смърт, сърцето му било спряло, докторите го отписали, а наследниците вече потривали доволно ръце, когато човекът изведнъж скочил на крака, ободрен от клиничната дрямка, и пожелал да закуси, за изумление на лекарите и униние на бившата вдовица!

И после, не щеш ли, разказал, че като умрял, усетил как се отделя от тялото си и минал през тъмен тунел, в края на който блестяла ярка светлина, вероятно от огньовете на ада, а по стените на тунела, сякаш за да го дразни, имало налепени снимки на Памела Андерсън и други звезди в нескромни пози. И се оказва, на всичко отгоре, че това разказвали много хора, изпадали в клинична смърт! Следователно душа има, гиди невернико! Чуваш ли?!!!

Слышу, слышу. Едно дребно възражение само: когато човек е в клинична смърт, мозъкът е жив! Жив, в процес на предсмъртни мъки. Тези предсмъртни мъки, включващи в себе си липса на кислород и други приятни неща, карат мозъка да халюцинира. И понеже човешките мозъци по същността си са еднакви (нали тъкмо затуй сме примати от един и същи биологичен вид), те реагират еднакво на предсмъртната си агония - фабрикуват мрачни тунели, светлините на комините на Нефтохим Бургас и снимки на Памела Андерсън.

Но не щеш ли, лекарските усилия дават резултат, пациентът е "измъкнат от ноктите на смъртта" и ей го вече седнал на ръба на болничната кушетка, сърба пилешка супа и разправя ли, разправя с умиление как душата му излетяла от тялото като Юлиян Вучков от поредната телевизия, и се устремила към рая (чакай сега - в рая ли бяха огньовете, или...). Само че господ друго решил. Пратил го обратно, да му се слави името. В това време лекарят, спасил живота на умиращия, стои до спасения от негопациент и мига като куче в лапавица.

И после журналята от глупавите вестници плюнчат моливи и дращят по тефтера как всичко това окончателно доказвало, че душа съществува, че бог е добър, и как смъртта е просто преминаване от едно състояние в друго. Което, трябва да признаем, в известен смисъл е точно така (виж забележката за ароматната храна за червеите).

Та така... Следващият път, когато зинете да кажете как нещо е в сърцето и/или душата ви, напомнете си, че душа не съществува и че сърцето е просто една помпа за кръв. Или поне, ако желаете на всяка цена да си послужите с нищо незначеща фраза, изберете някоя, която не е необратимо изтъркана от употреба и кажете, че главната героиня от любимото ви сериалче ви е "в червата и далака".

Провежда се анкета за спортен талант на България. Моля, гласувайте за талантливата шахматистка Цвета Галунова! Тя заслужава да спечели! Ето линкът за гласуване:

Цвета Галунова за "Спортен талант на републиката"

Европейският съд по правата на човека в Страсбург се изплю върху принципите за разделение на църква и държава, отвоювани толкова мъчително през вековете и с цената на толкова много жертви. Съдът постанови, че е напълно допустимо в класните стаи на европейските училища да се поставят разпятия. Тази решителна крачка назад към средновековието дойде преди три дни. Доскоро можеше да се счита, че от демократичните западни държави подобни гаври със здравия разум можеха да се извършват само в САЩ, където лобитата на религиозния фундаментализъм са извънредно силни и сериозно заплашват светския характер на образованието и на държавата въобще. Сега тази тенденция пуска лепкавите си пипала и в Европа.

От пръв поглед изумява височайшата наивност на онези, които в едни глас викнаха: „Точно така! Европа е християнска и затова решението е съвсем правилно!”

Правилно на куково лято. Толкова ли не могат тия хора да се досетят, че с тази стъпка се отваря вратата за нахлуването на всякакви религиозни символи в училищата? Естествено, че щом се допусне разпятието, всички религии вече влизат в правото си да настояват и те за своите символи. Ами че щом в училищата на моята държава може да се поставят кръстове, аз тогава искам да се поставят бюстове на Тангра! И статуи на римските богове! И цитати от книгата на Мормоните! А? Как ви се струва? Тези искания би трябвало да са окей, нали? Защото ако не са окей, това ще означава, че държавата привилегирова една религия за сметка на всички други. Което е напълно недопустимо, защото така се създава държавна религия. Точно по стар комунистически образец – кланяш се на тия вождове, на които ти каже държавата!

Напълно недопустимо е в една СВЕТСКА държава да се допускат религиозни символи в сферата на образованието. Религията винаги е била пречка за образованието и науката. И няма смисъл сега да твърдят, че религията имала едва ли не сериозни цивилизационни постижения, та затова заслужавала такъв реверанс. Цивилизационни постижения?! Алооо! Каква е причината The Dark Ages да се наричат именно така? Много просто! Защото тогава религията, известна с човеконенавистния си характер, е била поставила миризливия си крак върху всичко прогресивно, образователно и научно.

Да не говорим, че това решение на страсбургския „съд” разчиства терена за религиозни вражди, във време когато тези вражди и бездруго заплашват съществуването на цивилизацията въобще.

Сигурно ви е правило впечатление, че във Фейсбук има твърде много групи, страници и приложения, проповядващи „позитивното мислене”. То не бяха умилителни картинки, не бяха захаросани сентенции от ориенталски „мислители”, сладурести снимки, не бяха реклами на книги, които възхваляват „позитивните” нагласи и истерически анатемосват всеки негативизъм, то не бяха най-разнообразни сортове гурута и шамани, които приемат позата на просветени духовни – каквото и да значи това – учители. С твърде знаещ израз на набраздените си от (псевдо)мъдростта лица те увират треперещи показалци в лицата на ония, които желаят да ги слушат, заявяват, че „позитивната” нагласа и обичта са всичко в този свят и проявяват снизходително пренебрежение към другите мнения.

Примерът им твърде често се доразвива от лъже-просветени псевдо-интелектуални западняци (или пък източняци) с блеснали от алчност очи, които потриват пухкави, добре гледани ръчички, плюнчат моливи и произвеждат книги на същата тематика, а после самодоволно слушат как подрънкват касовите апарати в

книжарниците, хилят се цинично (когато не ги дават по телевизията) и пълнят тройните си гуши с парите, които народът сипе. Прекрасен пример е Ронда Бърн и долнопробната й книжка „Тайната”, в която се твърди, че е достатъчно да поискаш нещо много силно, и то ще се сбъдне. Тоест, ти управляваш вселената и следователно сам си виновен за ВСЯКО нещастие, което ти се случва, лузър скапан! Дивотии на квадрат, но книгата се продава в десетки милиони екземпляри по света.

Отричам ли плюсовете на „позитивното” мислене? Ни най-малко. Ясно е, че то има своите предимства и може да бъде поставено в услуга на рационални и прогресивни цели – като например да се чувства човек по-щастлив. Нашата цел тук обаче не е да предъвкваме плюсовете му, а да изкараме на преден план кирливите му ризи, за които не става дума тъй често.

Положителното мислене е най-добрият приятел на диктатурата. Ако хората в една държава са настроени изцяло „позитивно”, стремят се по всякакъв начин да избягват негативните мисли и емоции и се стараят да обичат всичко и всички, кой ще забелязва недостатъците на управлението? Кой ще протестира?

Кой ще предприема гражданско неподчинение? Кой ще прави демонстрации? Всеки ще си кюта в кошарката и с блага „позитивна” усмивчица ще чака да го стрижат и доят. Ако в някоя страна например правителството опропастява народа, изцяло „позитивно” мислещият човек ще си каже: „Да бъдем позитивни! Има и хубави страни – да се съсредоточим в тях! Да не обръщаме внимание на лошото! Да не си тровим душата! Да се обичаме! Да се радваме на хубавите неща, които имаме!” Има ли по-сладка музика за ушите на една власт?

А реалистично мислещият в такива ситуации човек ще каже: Не. Така не може. Това е лошо. Не е приемливо. Време е за стачки, протести, демонстрации, отстояване на правата и борба за цивилизованост. Щеше ли да има Пражка пролет, ако не беше реализмът? Щеше ли да има Унгарски събития? Щеше ли да има студентски бунтове в Полша? Щеше ли да има Горянско движение в България? Щеше ли да има ритник за Жан Виденов през 1997 г.?

Обърнете внимание, че в диктаторските държави – Северна Корея, Китай, Куба... – хората нямат право да бъдат негативни и да критикуват. Позволено им е само да бъдат весели, да се радват, да се смеят и да обичат вождовете. Да бъдат „позитивни”! Това не ви ли поставя нащрек?

Без реалистично мислене и доза негативност няма прогрес. Историята непрекъснато го показва. Реалистичното мислене отваря пътя към положителните действия! Недоволството от постигнатото, незадоволеността от нивото на прогрес, негативното настроение към престъпността – това винаги са били основните пътища към човешкия напредък. Ако всички мислеха „позитивно” през цялото време, още щяхме да живеем в пещерите, да дъвчем мамутски сухожилия, да умираме от елементарни бактериални инфекции и да се чудим защо средната продължителност на живота е 25 години. За промяната на тези неща се изисква НЕДОВОЛСТВО. Реакция. Отрицание на настоящото положение. Недоволството е катализаторът на прогреса, а не несменяемата „позитивна” нагласа.
Дори и тези аргументи да не съществуваха, истината е винаги за предпочитане пред „позитивното” мислене.

"Ходжа Адем е енергиен вампир!" (Ясно – от днес радиаторът ми се казва Ходжа Адем)

"Посещение на Ангели". (Е, радвам се, че завършваме обзора с нещо все пак реалистично и рационално).

„10 дни на жито пречистват тяло и дух:Февруари дойде, време е за житна диета. Това е отлична система за пречистване и обновяване на организма след зимата, дадена от Учителя Петър Дънов. С житния режим изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. „В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. Житното зърно е емблема на човешката душа…”. Петър Дънов

„Мистерията Наска - 300 000 огромни издълбани фигури остават обгърнати с неясноти. Никой и до днес не е успял да обясни точно и приемливо кой е издълбал тези колосални фигури и какво е предназначението им.”

Учен победи рака преди 70 г.В Америка обаче унищожават апарата му, а всички лекари, работили с него, изведнъж го „забравят".

Виктор Гребенников побеждава физичните закони и става невидим… След смъртта на изобретателя Виктор Гребенников през 2001 г. първият прототип на антигравитатора мистериозно изчезва… става дума за изводи и резултати, които карат днешните скептици да ги определят като „фантастични" и „невъзможни". И те не са предложени от някой луд или социален аутсайдер, а от ентомолог с международно признание! Днес историята на науката признава, че през 30-те години на ХХ век електрическите мастодонти са пращали наемни убийци да ликвидират изобретатели на „земното електричество". Защо да не предположим, че заинтересовани от това, днешните фирми, владеещи енергийните запаси, са не по-малко склонни да защитават интересите си на всяка цена?

Ако се интересувате от рационализъм и критично мислене, ако цените човешкия разум и научната парадигма, ако искате да научите повече за сферата на т.нар. "свръхестествени" и "паранормални" преживявания, както и за някои прелюбопитни научни идеи, тогава проектът RATIO е точно за вас! Второто издание на това страхотно събитие ще се състои на 27 април 2013 г. от 14:00 до 20:00 в Младежкия театър „Николай Бинев“ и обещава да е един от най-забележителните форуми на рационалността и науката, провеждани наскоро в България. Ето кратка информация него:

Ratio е първият проект на неправителствената организация “Еволюционен поглед“. Целта на Ratio е да промотира принципите на научното мислене посредством осигуряване на достъп до атрактивни лектори, които могат да представят идеите си по разбираем начин пред не-научна аудитория. Първият форум за популярна наука Ratio се проведе на 29 септември 2012 година в Младежкия театър, където присъстваха близо 300 гости. Този път ще видим четирима лектори, които ще говорят на разнообразни теми, а в края на деня ще можете да зададете въпросите си към тях в дискусионния панел.

Билетът е 10 лв, а за студенти и ученици – 6 лв.

Ето малко информация за лекторите и техните сказки:

Проф. Сюзън Блекмор е писател с дългогодишен опит в представянето и промотирането на науката. Нейната работа засяга различни теми, свързани с психологията, като мемите, съзнанието, свободната воля, медитацията. През 2008 година говори на TED за меметиката. Автор е на повече от 60 академични статии, спомогнала е за написването на над 80 книги и е основен автор на 14. Освен своята академична работа, тя е автор в няколко медии, пише блог постове за Guardian и Psychology Today и често участва в радио и телевизионни предавания.
По време на Ratio проф. Блекмор ще представи темата за човешкото съзнание. Нейните изследвания в тази сфера разглеждат съзнанието от различни гледни точки: от неврологията и психологията през квантовата теория до източната философия. Темата на презентацията й включва отговор на въпросите как от стандартни мозъчни процеси се пораждат субективни изживявания, какво представляват понятията за съзнателно и подсъзнателно, как възприемаме света около нас и дали имаме свободна воля.

Д-р Адам Харт-Дейвис e британски учен, автор, фотограф, историк и комуникатор на науката. Той има над 30-годишен телевизионен опит в представянето на научни теми пред масова аудитория. Продуцираното от него Scientific Eye се превръща в най-популярното телевизионно предаване за наука, което се използва в близо 70% от училищата във Великобритания и се излъчва в 35 други държави. Автор е на 37 книги за популярна наука, които третират въпроси в различни сфери от физика и астрономия до история.
По време на своята презентация на Ratio д-р Адам Харт-Дейвис ще говори за времето през призмата на историята, търговията, психологията, биологията, физиката и други науки. Той ще представи как се е възприемало времето през вековете, как се е измервало то от различни цивилизации, каква е ролята му в различни общества, как времето влияе на организмите и каква е ролята му във физичните закони, които са ключови за възприемането на Вселената. Разбира се, ще стане въпрос и за пътуване във времето.

Дебора Хайд е главен редактор на списание The Skeptic. Тя пише за паранормални явления от близо 20 години и изследва различни суеверия и паранормални твърдения. Автор е на блога Jourdemayne, където споделя информация за историята и характера на паранормалните явления и причината вярванията в тях да са толкова разпространени. Дебора говори по тези теми около два пъти на месец, на събития от различен калибър като Skeptics in the Pub, QED и др.

По време на Ratio Дебора Хайд ще говори за вампирите – донякъде нетипичен въпрос за научно събитие. Авторката обаче използва всички способи на рационалното мислене и научния метод при разглеждане на темата: тя борави с исторически данни за зараждането и развитието на този мит, както и елементи от психологията и социалната психология, за да обясни защо хората са склонни да вярват в него. Ще научите как чумата и други епидемнични заболявания са се превърнали в предпоставка за вярата във вампири, както и любопитни обяснения на най-често срещаните методи за убиване на вампири.

Проф. д-р Николай Спасов е директор на Националния природонаучен музей. Има над 170 научни публикации в областта на еволюцията на наземната мегафауна, таксономията, морфологията, палеонтологията и археозоологията на бозайниците, еволюцията на поведението на гръбначните животни. Той взима участие в изследванията на кафявата европейска мечка у нас, организира разкопките на находището на мастодонти в с. Дорково и проучванията довели до откриването на зъба на хоминид край Чирпан. Асоцииран член е на Лабораторията по еволюцията на човека в Париж.
Изследванията на проф. д-р Николай Спасов показват, че през Балканския полуостров и България са преминали първите навлизания на хората в Европа. За богатството на страната ни откъм палеонтологични открития говори и намереният край Чирпан зъб на хоминид, вече признат от научната общност като последния хоминид, живял в Европа. При своята работа проф. Спасов открива следи за миграция на животински видове от Изток към териоторията на България преди около 2 милиона години. Тези миграции му дават основание да твърди, че първото навлизане на човешкия род в Европа може да се е случило още преди 1.9-1.5 млн. години – значително по-рано от досегашните твърдения, че първите хора са се заселили в Европа преди около 1 млн. години.

Допълнителна информация можете да намерите на сайта на RATIO.

Ако поживеете на Запад известно време (примерно в САЩ или Англия), неизбежно ще се сблъскате с редовния контингент българи, руснаци, поляци и пр., които от години живеят и работят там. Ако поговорите известно време с тях, ще забележите, че повечето проявяват голяма готовност да коментират държавата-домакин и да правят неблагоприятни за нея сравнения със собствената си страна: храната е лоша; хората са досадни и недобронамерени, глупави са и не могат да се веселят „по нашенски”. Това последното се счита за особено непростим грях и е белег за безнадеждна изостаналост. Списъкът може се удължи произволно.

В същото време българинът, руснакът или полякът не пропускат да споменат как всички тези неща са на много по-високо ниво в техните страни и как всичко там е по-добро: от храната до образованието, от хората до дамските кюлоти. Човек би останал с впечатлението, че когато е дошъл в чужбина, говорещият е напуснал земния рай и се е преселил директно в преизподнята. Сънародниците му в това време, седнали в уважителен полукръг около него, ще кимат енергично, ще го окуражава в нещастието му и ще привеждат свои примери за неговите твърдения. Често пъти следва емоционален климакс, в който ораторът – просълзен от силни патриотически емоции – заявява, че България, Русия или Полша е най-страхотната страна и че няма търпение да се върне там колкото може по-скоро.

Всеки непредубеден слушател ще реши, че в такъв случай оплакващият се вероятно ще си тръгне за дома следващата седмица (докато си уреди самолетния билет, приготви си багажа и разни други дреболии), но ще остане изненадан, защото връщането няма да се случи. Оплаквачът доброволно ще остане в страната-домакин и ще продължи пламенно да я хули при всеки удобен случай.

Опитайте се да отворите уста да го попитате нещо в смисъл “Ами що щеш тогаз тук, Груйчо?” и да изразите логичното съмнение, че щом продължава да стои, може би тук всъщност е по-хубаво и затова му харесва повече: не е политически бежанец, пълнолетен е, има пари за билет, и нищо не може да го спре да се завърне в бащината къща, когато му е угодно. В този случай върху вас ще се стовари колективният гняв на събралите се оплаквачи. Възможно е да ви нарекат безродник, непатриот, дърво без корен и дори предател. Разумните ви доводи няма да чинят пукната пара пред емоционалния изблик на възмутените изгнаници. Няма да позволят нито на вас, нито на който и да е, ако ще сам Исус да слезе при тях, да унищожи чувството на превъзходство, от което имат толкова силна нужда.

Този вид инфантилност се илюстрира твърде добре от редовното емигрантско твърдение “Храната в моята страна е по-хубава от този боклук”. То води началото си от добре познатото детско твърдение – “Моят татко е по-добър от твоя!” Или, както казал Карлсон, който живее на покрива, “Моята баба е много по-бабешка от твоята!” Детенцето на катерушките няма представа, че критерият “бащина доброта” не съществува сам по себе си в пространството и по тази причина е напълно субективен. По същият начин за оплаквача, живеещ в чужбина, е непонятно, че качеството “хубост” на храната (или на каквото и да е друго) също не съществува в природата, не може да бъде открито, изследвано и описано, и затова също е напълно субективно. Ако един българин каже “Българската храна е по-хубава от китайската”, а един китаец каже “Китайската храна е по-хубава от българската”, кой от двамата ще има право? Във всеки случай, дори при прилагането на субективния критерий за “хубост” на храната, малките държави са в неизгодна позиция. Ако се организира общопланетно гласуване за най-добър тип кухня и всеки жител може да гласува, коя кухня ще събере най-много “субективна” подкрепа? Няма да е нито българската, нито руската, нито полската. И няма смисъл жителите на тези държави да викат гръмогласно, че другите нищо не разбират от добра храна. Защото това не е нищо повече от синдрома на по-бабешката баба.

Наскоро прочетох как нещо (вече не помня какво) било "в сърцето и душата"на хората. Това ми напомни колко празни са повечето фигури на речта, които хората използват. Плоски и изтъркани изрази като "синьото гориво", "морски дарове", "страната на изгряващото слънце", "коженото кълбо", "най-старата професия"и прочие баналности редовно се използват от хора (най-вече телевизионни журналя и вестникари), които искат да минат за оригинални, но всъщност демонстрират колко са скучни и как им липсва всякаква оригинална мисъл.
В сърцето и душата, а? Нека ви напомня нещо:

Душа не съществува.

Но не щеш ли, лекарските усилия дават резултат, пациентът е "измъкнат от ноктите на смъртта"и ей го вече седнал на ръба на болничната кушетка, сърба пилешка супа и разправя ли, разправя с умиление как душата му излетяла от тялото като Юлиян Вучков от поредната телевизия, и се устремила към рая (чакай сега - в рая ли бяха огньовете, или...). Само че господ друго решил. Пратил го обратно, да му се слави името. В това време лекарят, спасил живота на умиращия, стои до спасения от негопациент и мига като куче в лапавица.

И после журналята от глупавите вестници плюнчат моливи и дращят по тефтера как всичко това окончателно доказвало, че душа съществува, че бог е добър, и как смъртта е просто преминаване от едно състояние в друго. Което, трябва да признаем, в известен смисъл е точно така (виж забележката за ароматната храна за червеите).

Та така... Следващият път, когато зинете да кажете как нещо е в сърцето и/или душата ви, напомнете си, че душа не съществува и че сърцето е просто една помпа за кръв. Или поне, ако желаете на всяка цена да си послужите с нищо незначеща фраза, изберете някоя, която не е необратимо изтъркана от употреба и кажете, че главната героиня от любимото ви сериалче ви е "в червата и далака".

Псевдомистерия 1.

Торинският саван
Това е плащеницата, в която, според мълвата, е било увито тялото на Христос след свалянето му от кръста. Много хора все още вярват, че саванът е истински и го считат за една от най-важните световни реликви.
Истината:Саванът е фалшификация от 14 век - това е установено чрез радиовъглеродно датиране, проведено през 1988 г. Справка - Nature 337, 611 - 615 (16 February 1989).

Псевдомистерия 2.

Каменните статуи на Великденския остров.
Това е една от най-романтичните псевдозагадки. Много хора вярват, че огромните каменни колоси няма как да са били изработени от някогашното население на острова, и че подобни статуи (887 на брой) могат да се направят само с помощта на модерна техника. Оттам и вярванията, че има намеса на същества от някаква друга, извънземна цивилизация. Това, както става ясно, е поедната наивна заблуда.
Истината:статуите са направени от местното население за около 500 години, без никаква чужда помощ. Невярно е, че примитивни оръдия на труда са недостатъчни за направата им. Това е доказано през 1958 г. от Тур Хейердал, чийто екип, с помощта на местното население и само с традиционни местни методи (каменни брадвички, въжета и дървени трупи), успява да изсече, придвижи и изправи една такава статуя.

Псевдомистерия 3.

Рисунките по платото Наска
Това е една от най-отдавна обяснените "мистерии". Много хора, заблудени от разпространяваните лъжи на жълтите вестници, и от собствената си неосведоменост вярват, че линиите са по някакъв начин свързани с общуване с извънземни цивилизации. Като аргумен се дава и това, че линиите могат да се видят само от въздуха, от летателен апарат!
Истината:Няма нищо мистериозно и нищо извънземно. Рисунките се виждат в своята цялост не само от въздуха, но и от разположения върху съседно възвишение древен церемониален град Кауачи, и представляват религиозно и астрологическо изкуство. Това е установено и публикувано от много учени.

Псевдомистерия 4.

Бермудският триъгълник - вероятно най-известната "загадка". Много хора вярват, че там по мистериозен начи изчезват кораби и самолети, без да оставят никакви следи, освен някои странни съобщения по радиото. Разбира се, и тук се въвличат щурите истории за извънземни похищения и дори се говори за някакви подводни куполи и структури (които никой досега не е документирал по никакъв начин), които придават особено зловещ оттенък на цялата измислица.
Истината:научните данни показват, че изчезванията на кораби и самолети в тази част на океана не са по-чести или по-многобройни, отколкото където и да било другаде в световния океан. Не са били засичани никакви необичайни магнитни вълни, никаква радиация и не са били документирани никакви странни подводни структури или строежи. С една дума - няма никаква мистерия. Има само медийна алчност и човешка неосведоменост.

Псевдомистерия 5.

Биоенергийни полета и аури.
Много хора вярват, че съществува биоенергия и че всеки човек притежава т. нар. аура. Според вярванията, те могата да се "виждат"и усещат от определен брой хора с някакви особени способности, и даже да им влияят.
Истината:Няма никакви основания да се мисли, че това е така. Подобни енергийни полета и аури никога не са засичани или демонстрирани по какъвто и да било начин. Провеждани са множество научни изследвания, в които всички "екстрасенси"стереотипно са се проваляли. Както всички други паранормални "мистерии", и тази се дължи на два основни фактора - алчност (или пък самозаблуда) от страна на твърдящите, че имат такива способности, и липса на скептичност от страна на вярващите.

Навена Шайн (на снимката) е решила да живее само на слънчева светлина, вода и въздух. Тази новина напоследък се шири из Facebook. Като гледах видеото, в което Шайн говори за намеренията си, стана ми жал. Тя изглежда е добродушна, блага жена, станала жертва на грозната шарлатания, наречена "слънцеядство", или "бретарианство". На видеото ясно се вижда, че Шайн е на края на силите си (което самата тя признава), напълно изнемощяла след 30-дневното си гладуване. Няма да е чудно, ако тя се превърна в един от ежегодните смъртни случаи в резултат на слънцеядството. Ако това се случи, вината ще лежи както върху собствената й наивност и необразованост, така и върху мошениците, твърдящи, че години наред преживяват без всякаква храна, само с помощта на "слънчеви вибрации", "прана"и прочие измислици.

Един от главните шарлатани e индиецът Хира Ратан Манек - много известно и уважавано име в слънцеядните среди. Той твърди, че от много години насам не е хапвал нищо освен слънчева светлина. Може да ви се стори странно, но много хора вярват на това нещо. Ето какво пише за него един от многобройните еднообразни сайтове, посветени на шашмата:

"Индиецът Хира Манек вече 9/15/18 години (според различните медии) се „храни” само със Слънце и вода. Тази диета е установена от лекари, които удостоверяват, че възрастният мъж се е превърнал в нещо като чип. Той се захранва и обновява чрез лъчи, възприемани по древна духовна практика".

Достоверно звучи, спор няма. И е напълно проверяемо, нали така? Да, ама не. Вярващите на този род неща са винаги готови да заявят, че тези работи са специални, не подлежат на изследвания с научни инструменти, че науката нищо не разбира от тях, че не е дорасла да ги изследва, че най-доброто, което могат закостенелите учени да направят, е да си напъхат научния метод в някои от по-деликатните части на анатомията. Превърнал се бил старецът в "нещо като чип". "Учените", изрекли това, със сигурност имат "нещо като мозък".

Застанал пред зяпнала от възхищение публика, шарлатанинът Манек заявява царствено: "Ивън иф ю пей ми ъ билюн доляз, ай виль нот ит!"Откъде съм толкова сигурен, че е шарлатанин ли? Много просто (няма дори да се спирам на това, че Маник никога не е бил строго наблюдаван продължително време в контролирани условия, което само по себе си прави твърденията му смехотворни). Наскоро великият слънцеядец беше тайно сниман как си хапва в един ресторант! Ако искате да видите снимките, ето. После фотографите питат индиеца как ще обясни това, а тоя им отговаря: "Не съм ял! Едни хора ми платиха 100 долара да ме снимат как се правя, че ям."Ето, вижте го сами тук. Жалко само, че момчетата, разобличили измамника, не се сещат да му кажат "Хайде, чоджум, да те заведем в болницата и там да видят имаш ли нещо в стомаха си", ами го оставят да си плямпа.

Ето такива хора (а не наивните им жертви като онази Шайн) трябва да бъдат безмилостно подигравани, разобличавани и осмивани. Как може да се провери дали някой наистина е слънцеядец? Много просто: затворете го (с негово съгласие!) в една къща, която има слънчев двор. Поставете камери и го наблюдавайте навсякъде, 24 часа на денонощие в продължение на шест месеца (или докато се откаже или умре). Ама как така навсякъде? И в тоалетната ли?! Да, и в тоалетната. Той и без това няма да върши нищо некрасиво там. Да цитираме „Швейк” на великия Хашек:

"Пък да ви кажа ли, господин генерал, какво да правим в нужника? Няма какво да изсерем. Трябваше да получим вечеря, а не сме получавали. Празна ли ти е воденицата, нужник не ти трябва."

Нали така?

И след като слънцеядецът 6 месеца със сигурност не е ял нищо, му казвате: „Браво, господине/госпожо. Вие демонстрирахте, че можете да живеете без храна. Ето ви чека за 1.000.000 долара, който фондацията на Джеймз Ранди предоставя на всеки, демонстрирал подобни възможности. Харчете ги разумно! Ние пък отиваме да си получим Нобеловата награда.” Защо това не се е случило досега? Хм...

Да се позабавляваме ли с щуротиите, които някои български сайтове бълват за слънцеядството? Защо не...

"Точно преди изгрев Слънцето има толкова мощна енергия, че може да пренастрои и обнови клетките на тялото. В този момент небесното тяло е суперактивно. Така учи Петър Дънов. Ако приемем, че клетките и мозъкът са като батерии, които черпят сили и обновление от естествени източници, звучи логично да мислим за Слънцето като за извор на силна енергия."

Този цитат все пак заслужава известно уважение, защото успява да постигне нещо като рекорд - съсредоточва максимално количество глупост в минимален обем текст. Че енергията на Слънцето се променя взависимост от положението му спрямо земната повърхност е твърдение, чиято идиотщина се конкурира само с арогантността му. Е, време е да го научите: Слънчевата енегрия не се влияе от това къде се намирате вие, дори и да сте султанът на Бруней. Този факт няма да се промени, дори всички Петър Дъновци на света да твърдят обратното.

Какво означава „пренастройване на клетките на тялото”? Много просто: означава неграмотност на автора.

"Необяснимо как само слънчевата светлина е достатъчна, за да функционира правилно и добре тялото ни – пълна мистика."

Не. Пълна мистика е как човек, който е в състояние да напише подобно нещо, е успял да оцелее до възрастта на овладяване на писмената реч.

"За да постигнете единение със слънчевата енергия, най-добре да я възприемате боси, смирени и край морето, твърди Манек. Но дори и невидими, зимните слънчеви лъчи могат да доставят на организма всичко, което е необходимо за правилното му функциониране. Такива хора просто вдигат вибрациите си и минават на друго ниво."

Точно така. Отидете на плажа боси, голи и смирени, легнете по гръб и нищо чудно скоро да получите „всичко, което е необходимо за правилното ви функциониране”. Така може даже нуждата ви от „вибрации” да бъде задоволена, при това без посещение на каквито и да било специализирани магазини.

Разкошът на аудио книгата

Триумфът над разума

Хапване по китайски

RATIO: форумът на разума и науката

Атеизмът на позорния стълб

Прелестни библейски цитати

Още прелестни библейски цитати

Псевдонауката отново атакува!

Папата - на съд!

В сърцето и душата?! Да, ама не!

Гласувайте за Цвета Галунова!

Европейският съд се опозори

Позитивно мислене? По-полека.

Триумфът над разума

Псевдонауката отново атакува!

RATIO отново атакува!

Емигрантска патридиотщина

В сърцето и душата?! Да, ама не!

Загадки, които не са загадки

Слънцеядството: измама в турборежим