Вчера имаше рожден ден Чарлз Дарвин. Трудно може да се преувеличи приносът на този човек към науката и към Знанието. Книгата му “Произход на видовете” слага кръст на идеята за свръхестествения произход на човека и поставя началото на научна революция, резултатите от която се усещат и до днес. Не помня в коя своя статия Фройд го споменава, заедно с Коперник, като един от най-великите еманципатори на човешкия род. И защо не? Коперник нанася свиреп удар по Църквата, като демонстрира, че Земята не е център на вселената и че представлява едно нещастно сателитче на Слънцето. 400 години по-късно Дарвин издърпва изпод краката на човечеството основанията да се вярва в свръхестествен произход на биологичния вид Homo sapiens, разред Примати.Какъв е приносът на Дарвин? Много хора мислят, че той е откривателят на еволюцията, но всъщност не е така. Идеята, че едни животни произлизат от други чрез някакви постепенни промени (еволюция) датира поне от времето на Емпедокъл – 5 в. пр. н. е. Приносът на Дарвин е, че той открива принципа, водещата сила на еволюцията – естественият отбор чрез случайни мутации. Тоест успява да формулира първата еволюционна теория.
Всичкото хубаво, само че много хора като чуят “еволюция”, сключват вежди и заявяват, че тази теория е пълна глупост, че отдавна е отречена, че няма нищо такова, че сме плод не на маймуняци, а на божствена искра, че само идиотите още вярват в еволюцията, че Дарвин не прави нищо друго, освен да допринесе за омаймуняването на човека и пр. и пр. до безкрай. Малката подробност е, че за науката имат значение единствено аргументите и доказателствата. Всичко друго е въздух под налягане.Днес никой сериозен биолог не оспорва еволюцията. Доказателствата за нея са толкова изобилни, толкова категорични и толкова железни, че въпросът вече много десетилетия наред просто не стои. Всички тези доказателства са много увлекателно и достъпно представени в новата книга на Р. Докинс «Най-великото шоу на Земята». Няма да се разпростираме сега; само ще отбележим, че те идват най-вече от генетиката. Вкаменелостите също са отлична демонстрация, но генетиката е тази, която окончателно слага точка на спора сме ли, или не сме продукт на еволюцията.
Едно от най-често срещаните неразбирания на еволюционния механизъм е отлично демонстрирано от следния виц:На заседание на Академията на науките на СССР прочутият физик Лев Ландау попитал Лисенко: "Колега, вие твърдите, че според еволюционната теория, ако на една крава отрежем ухото, след това на телето й и така нататък до двайсетина поколения и телетата ще започнат да се раждат без уши?" "Да", отвърнал Лисенко. "Интересно - запитал се Ландау, - защо тогава жените продължават да се раждат девствени?"
Шах и мат, поддържнико на еволюцията!
За жалост много хора мислят, че еволюцията би трябвало да действа именно по този начин: Опъват жирафите вратове, за да стигнат по-високите листа, и постепенно, с течение на поколенията, вратовете им се удължават от това упражнение. Заблуда, но широко разпространена. Всъщност, за да има еволюция, са необходими случайни генетични мутации, не някакви усилия от страна на организмите! Ако в едно стадо жирафи се роди жирафче, в което генна мутация е причинила малко по-дълъг врат, това жирафче ще може да се храни по-успешно от останалите, ще има и по-голям шанс да оцелее и да се чифтоса. Така генът на по-дългия врат ще се предаде и на други жирафи. И така нататък по същия ред. Затова положителният отговор на Лисенко от анекдота по-горе е чиста идиотщина.
Лично на мен ми е приятна мисълта, че имам общ произход с всички останали живи организми на планетата – космати маймуни, скучни коали, дъждовни червеи и сини сливи. Че от едноклетъчен организъм съм успял, като представител на приматите, да се превърна в това, което съм. И ми е трудно да сподавя въздишката на облекчение, че няма нищо божествено в произхода ми.