Попитаха ме дали според мен „напълно и изцяло контролираме съдбата си”.За да е ясно за какво говорим, под „съдба” ще имам предвид „това, което ни се случва в живота, всички неща, през които минаваме”. Няма да имам предвид „предопределеност, нещо което трябва да ни се случи”. Тъй като не съществува агент, който да извършва това „предопределяне”, то и предопределеност не съществува. Разбира се, напълно съм наясно с мнението на ню-ейджърите, на мистиците, на различните гурута и на фаталистите, че има такава предопределеност и тя се извършва било от богове, било от вселената, или пък от някаква т.нар. „висша сила” или висш разум. Тъй като обаче няма основания да се вярва нито в богове, нито в някаква разумна вселена, нито в разумни висши сили, спокойно може да се заключи, че предопределеност няма.
Напълно ли контролираме съдбата си? След горното пояснение става ясно, че отговорът трябва да е „не”. Не контролираме съдбата си напълно. Някои неща контролираме, други не можем. Например аз мога да контролирам колко да ям, дали да пуша и да пия, дали да напазарувам този или онзи магазин. Няма как обаче да контролирам дали по пътя към магазина няма да ми се изцвъка на главата някой случайно прелитащ лешояд. В по-дълбок план, мога да реша в каква житейска насока да се развивам, дали да уча философия или физика – по този начин контролирам, отчасти, как ще ми се стече животът. Не мога обаче да контролирам много други важни за житейския ми път обстоятелства – тоест дали на 25 години, по време на докторантурата си по ядрена физика, няма да ме удари по главата в тъмното някой обирджия и да ме превърне в полуидиот.
Не контролираме съдбата си напълно, защото съществуват и случайности. Почти чувам как се надига хор от гневни гласове, които полу-възмутено, полу-снизходително ми заявяват, че „няма нищо случайно”. Както се пееше в една твърде хубава песен, „Клишета, клишетааааа, всичките клишета на мезета!” Както вече се досещате, от горното разсъждение за несъществуването на предопределящи агенти следва, че случайности има. Знам колко им се иска на хората да „няма нищо случайно” и разбирам причината за това желание. Ако вярва, че всичко е предопределено, човек живее много по-спокойно и още по-важно, с много по-малко отговорност! Каквото и да направиш (или да не направиш), все едно – ще стане това, което е трябвало да стане. Отговорността на човека изчезва. Фаталистът по-лесно преживява и се примирява с нещастията. Така е било писано. Това е трябвало да стане. Ако това е големият план, значи нищо не сме можели да направим така или иначе. Шапка на тояга.Само дето какво ни се иска няма никакво отношение към това какво е в действителност. Вярно, че ако четете бестселъра „Тайната” на Ронда Бърн, тя ще ви каже точно обратното (че силното желание за нещо може по магически начин да направи така, че то да се сбъдне), но запознатите с този блог вече знаят, че в него такива не минават.
Синтезирано: Не контролираме съдбата си напълно, поради 2 неща:
1. На земята има и други хора, които могат да повлияят на съдбата ни.
2. Подвластни сме на случайности.
Трябва обаче да се опитваме да я контролираме, поне доколкото е възможно.