Човек, който не смята книгите за нещо много важно, ценно и интересно, никога няма да получи моето уважение. Четенето е според мен най-голямото интелектуално удоволствие, да не говорим за ползите, които човек извлича от него и моралната ориентация, която то дава. Четенето създава имунитет срещу страшната напаст, наречена „невежество”, и е незаменимо за хора, които искат да бъдат свободни. Един от любимите ми цитати е от Джеферсън – „Ако един народ очаква да бъде едновременно невеж и свободен, то той очаква нещо, което никога не е било и никога няма да бъде”.
Но дори и всичко това да не беше вярно, fuck it! Аз просто обичам да чета.
Въпреки това обаче ме дразни когато хората започнат да правят позьорски изказвания и да фетишизират книгата: самата физическа книга – събраните между две корици страници. Наскоро из нета се въртя един въпросник за това как хората четат. Някои от въпросите там бяха дали човек подчертава в книгата и дали прегъва страницата, за да си отбележи мястото. Много от отговарящите се разпищяха и огласиха атмосферата с мнението, че книгата е нещо свещено, че по нея не бива да се драска, че не бива да се прегъва или да се оставя по лице на масата и изобщо – че с нея трябва да се отнасяме с огромна почит и благоговение.
Ъъъъъ... майтапите се, нали?! За бога! Та това просто е една купчина от страници, нарязани в еднаква форма и слепени с туткал! Не е ли много по-важно какво пишев книгата? Не са ли много по-ценни идеите на автора, не е ли много по-съществено за какво става въпрос вътре?! Нещо още по-смайващо: съществува мнението, че каквото и да пише в една книга, независимо от стойността му, също заслужава раболепно отношение, просто защото е книга – нещо свещено.
Към всички онези, които споделят това отношение – време е да се събудите. Вижте същността на нещата, не тяхната повърхност. Ценете пълнежана книгата, не тялото й. Вече е отминало времето, когато унищожаването на една книга е било ужасно събити, защото хартията е била единственият носител на идеите, а направата им е била скъпа и недостъпна. Днес идеите не са застрашени от изчезване и не зависят по никакъв начин от хартиения носител. Книгите се произвеждат с милиарди, да не говорим за Интернетното пространство, където всякакво електронно съдържание може да се умножи до безкайност и да стане недостъпно за всякакво унищожение.
Накратко – спасителната роля на хартиените книги е в миналото. От тях вече не зависи дали една идея ще изчезне, или ще живее. Благодарение на виртуалното пространство всичкиидеи могат да живеят. Така и трябва да бъде.
Любовта към книгата трябва да бъде любов към идеите в нея, а не любов към хартията, на които са написани. Откакто имам четец на електронни книгивсе по-рядко чета хартиени книги, но когато все пак го правя, и когато книгата си е лично моя, без никакво притеснение подчертавам в текста, прегъвам страницата, до която съм стигнал и поставям книгата отворена в лицето надолу. Кощунство? Още нищо не сте чули! Преди няколко години, когато си отидох на село и реших да прегледам книгите, събрани на претрупаната етажерка там, ми направиха впечатление няколко заглавия, заемащи място, което в моя свят в никакъв случай не им се полага - "Най-младият син на партията"от Лев Касил, "Героят от Драва"от Ст. Ц. Даскалов, "Разкази за Георги Димитров"от Петър Димитров - Рудар, "Православен катехизис"и прочие шокиращи примери за разхищение на хартия, заемащи място, които иначе би се паднало на наистина стойностни неща - "Пътешествие с кораба Бигъл", "Децата-вълци"или приказките на Ангел Каралийчев. С решително движение на ръката сметох от рафтовете тези подигравки с човешката интелигентност и се зачудих как да се отърва от тях най-рационално. Не исках да ги хвърля на боклука, защото и там щяха да заемат излишно място, а и не си заслужаваха усилието. Затова, струпах ги на естетична купчина в двора и им драснах клечката.
Кощунство? Светотатство? Как пък не. От това не пострадаха нито идеите на Касил, нито тези на Стецето. Който иска да се занимава с тях, има ги по библиотеките.
Наскоро едни момчета показаха по YоuTube как изгарят Библията. Голямо викане падна срещу тия хора. Какво светотатство било, каква гавра, каква подигравка с господа, какво ужасно наказание чакало провинилите се, да се били осъзнаели навреме и да се били уплашели от божия гняв и пр. и пр. Сериозно?! Две неща:
1. Педи всичко, това е ПРОСТО ЕДНА ПРИКАЗКА! Един мит, една легедна. Окей?
2. Ако човек не вярвав тази митология, не е задължен да спазва нейните повели. Пен Джилет разказва една история за свой познат, който носел на ръката си масонския пръстен, без да е Масон. Доста често хората му казвали - "Ти не си член на масонството, затова нямаш право да носиш този пръстен."А той отговарял: "Така е, но аз имам право да нося пръстена, защото не съм Масон. Не спазвам техните правила."Точно в целта. Според масонските правила нямаш право да носиш пръстена, но ако не си Масон, техните правила не важат за теб!
По същия принцип, ако не следвате дадена религия, нейните правила просто не ви засягат и за вас нейните "свещени"текстове представляват просто куп досадни, стуткалени, наплескани с мастило страници. Онези в YouTube нямат право да горят Библията, защото тя е свещена книга, но ако не сте вярващи, Библията за вас не евсещена книга. И ако е ваша лична собственост, можете да постъпите с нея както ви е угодно.
Което е съвсем различно от отношението свободата на хората да четат и разпространяват каквито си искат книги. Тази свобода трябва да е абсолютно неприкосновена, при условие, че всеки има право да критикува и да се подиграва на каквито си иска книги и идеи, без изключение.
Идеята, че има нещо магическо, свързано с хартиеното тяло на книгите, което би трябвало да ги предпазва от лошо отношение, е абсурдна и смешна. Аз например обожавам "Дейвид Копърфилд"на Дикенс, но ако изгорите пред мен копие на "Дейвид Копърфилд", няма да ми направи абсолютно никакво впечатлените - за мен това не означава нищо. Същото важи за книгите на всеки мой любим автор. Любимите ми книги са навсякъде, има ги в интернет, имам ги вкъщи, има ги в аудиоварианти, така че ще погледна с пълно равнодушие на всяка подобна постъпка.
Всичко това е част от свободата на изразяването и свободата на словото. Тези свободи трябва да са пълни и за всички.