Както е добре известно, чалгата е всевластна господарка в България. Никой не може да отрече пълната победа на този твърде извисен и интелектуален музикален жанр. Човек не може да се скрие от облагородяващото му влияние. Блокът, в който живея, се намира в близост с едно открито заведение, от което всяка вечер се разнасят поразителни попфолк вопли и пения. Басът на уредбата им е усилен до дупка, та да може музиката им да се чува от всичко живо в огромен радиус. Дори да затворя прозореца, пак се дочуват натрапващи се звуци звуци и бездарни певашки напъни. Вярно, заведението горе-долу си спазва законовия вечерен час за музикалното издевателство, но докато този час дойде всеки нормален човек трябва да понася чалгарското изкуство.
Но какво се случи миналата вечер: Точно когато колоните дънеха с най-голям ентусиазъм и чалгарската веселба беше в разгара си, заплющя яростен дъжд. И в един миг музиката млъкна, веселбата секна и настана блажена тишина, която плющенето на дъжда само подсилваше. Блаженство. Както се казва в стихотворението, "само жаба-жабурана да си пее там остана".
Явно дори природата не може да понася някои неща и гледа да ги потуши.
