Сигурно ви е правило впечатление, че във Фейсбук има твърде много групи, страници и приложения, проповядващи „позитивното мислене”. То не бяха умилителни картинки, не бяха захаросани сентенции от ориенталски „мислители”, сладурести снимки, не бяха реклами на книги, които възхваляват „позитивните” нагласи и истерически анатемосват всеки негативизъм, то не бяха най-разнообразни сортове гурута и шамани, които приемат позата на просветени духовни – каквото и да значи това – учители. С твърде знаещ израз на набраздените си от (псевдо)мъдростта лица те увират треперещи показалци в лицата на ония, които желаят да ги слушат, заявяват, че „позитивната” нагласа и обичта са всичко в този свят и проявяват снизходително пренебрежение към другите мнения.Примерът им твърде често се доразвива от лъже-просветени псевдо-интелектуални западняци (или пък източняци) с блеснали от алчност очи, които потриват пухкави, добре гледани ръчички, плюнчат моливи и произвеждат книги на същата тематика, а после самодоволно слушат как подрънкват касовите апарати в
книжарниците, хилят се цинично (когато не ги дават по телевизията) и пълнят тройните си гуши с парите, които народът сипе. Прекрасен пример е Ронда Бърн и долнопробната й книжка „Тайната”, в която се твърди, че е достатъчно да поискаш нещо много силно, и то ще се сбъдне. Тоест, ти управляваш вселената и следователно сам си виновен за ВСЯКО нещастие, което ти се случва, лузър скапан! Дивотии на квадрат, но книгата се продава в десетки милиони екземпляри по света.Отричам ли плюсовете на „позитивното” мислене? Ни най-малко. Ясно е, че то има своите предимства и може да бъде поставено в услуга на рационални и прогресивни цели – като например да се чувства човек по-щастлив. Нашата цел тук обаче не е да предъвкваме плюсовете му, а да изкараме на преден план кирливите му ризи, за които не става дума тъй често.
Положителното мислене е най-добрият приятел на диктатурата. Ако хората в една държава са настроени изцяло „позитивно”, стремят се по всякакъв начин да избягват негативните мисли и емоции и се стараят да обичат всичко и всички, кой ще забелязва недостатъците на управлението? Кой ще протестира?
Кой ще предприема гражданско неподчинение? Кой ще прави демонстрации? Всеки ще си кюта в кошарката и с блага „позитивна” усмивчица ще чака да го стрижат и доят. Ако в някоя страна например правителството опропастява народа, изцяло „позитивно” мислещият човек ще си каже: „Да бъдем позитивни! Има и хубави страни – да се съсредоточим в тях! Да не обръщаме внимание на лошото! Да не си тровим душата! Да се обичаме! Да се радваме на хубавите неща, които имаме!” Има ли по-сладка музика за ушите на една власт? А реалистично мислещият в такива ситуации човек ще каже: Не. Така не може. Това е лошо. Не е приемливо. Време е за стачки, протести, демонстрации, отстояване на правата и борба за цивилизованост. Щеше ли да има Пражка пролет, ако не беше реализмът? Щеше ли да има Унгарски събития? Щеше ли да има студентски бунтове в Полша? Щеше ли да има Горянско движение в България? Щеше ли да има ритник за Жан Виденов през 1997 г.?
Обърнете внимание, че в диктаторските държави – Северна Корея, Китай, Куба... – хората нямат право да бъдат негативни и да критикуват. Позволено им е само да бъдат весели, да се радват, да се смеят и да обичат вождовете. Да бъдат „позитивни”! Това не ви ли поставя нащрек?
Без реалистично мислене и доза негативност няма прогрес. Историята непрекъснато го показва. Реалистичното мислене отваря пътя към положителните действия! Недоволството от постигнатото, незадоволеността от нивото на прогрес, негативното настроение към престъпността – това винаги са били основните пътища към човешкия напредък. Ако всички мислеха „позитивно” през цялото време, още щяхме да живеем в пещерите, да дъвчем мамутски сухожилия, да умираме от елементарни бактериални инфекции и да се чудим защо средната продължителност на живота е 25 години. За промяната на тези неща се изисква НЕДОВОЛСТВО. Реакция. Отрицание на настоящото положение. Недоволството е катализаторът на прогреса, а не несменяемата „позитивна” нагласа. Дори и тези аргументи да не съществуваха, истината е винаги за предпочитане пред „позитивното” мислене.
