Наскоро прочетох как нещо (вече не помня какво) било "в сърцето и душата" на хората. Това ми напомни колко празни са повечето фигури на речта, които хората използват. Плоски и изтъркани изрази като "синьото гориво", "морски дарове", "страната на изгряващото слънце", "коженото кълбо", "най-старата професия" и прочие баналности редовно се използват от хора (най-вече телевизионни журналя и вестникари), които искат да минат за оригинални, но всъщност демонстрират колко са скучни и как им липсва всякаква оригинална мисъл.В сърцето и душата, а? Нека ви напомня нещо:
Душа не съществува.
Окей? Не и като нещо, което може да съществува отделно и независимо от тялото. Няма такова нещо. Никога не е имало. Имало (и продължава да има) само голи твърдения, било религиозни, било произлизащи от щуравата сфера "Ню-ейдж". Правени са много научни изследвания, за да се установи дали има душа и отговорът на науката е ясен и категоричен - душа няма. НЕМА! Това, което хората наричат "душа", е всъщност съвкупността от всички химически и електрически процеси, протичащи в мозъка. Мозъкът е телесна маса. Плът. Умре ли мозъкът, спира електрическата дейност, умира и "душата". Но как така?! Тогава какво става с нас, когато умрем?!? 
Много просто: разлагаме се и се превръщаме във вкусна, ароматна храна за червеите и бактериите и в тор за растенията. Ставаме част от земната маса, част от неживата природа. И толкоз. Разстрел, и след разстрела - червеи. Хубаво го е казал Паисий! :)Не съм прав? Греша? Моля - готов съм да обсъдя данни, които ме оборват. Ама някой бил в клинична смърт, сърцето му било спряло, докторите го отписали, а наследниците вече потривали доволно ръце, когато човекът изведнъж скочил на крака, ободрен от клиничната дрямка, и пожелал да закуси, за изумление на лекарите и униние на бившата вдовица!
И после, не щеш ли, разказал, че като умрял, усетил как се отделя от тялото си и минал през тъмен тунел, в края на който блестяла ярка светлина, вероятно от огньовете на ада, а по стените на тунела, сякаш за да го дразни, имало налепени снимки на Памела Андерсън и други звезди в нескромни пози. И се оказва, на всичко отгоре, че това разказвали много хора, изпадали в клинична смърт! Следователно душа има, гиди невернико! Чуваш ли?!!! Слышу, слышу. Едно дребно възражение само: когато човек е в клинична смърт, мозъкът е жив! Жив, в процес на предсмъртни мъки. Тези предсмъртни мъки, включващи в себе си липса на кислород и други приятни неща, карат мозъка да халюцинира. И понеже човешките мозъци по същността си са еднакви (нали тъкмо затуй сме примати от един и същи биологичен вид), те реагират еднакво на предсмъртната си агония - фабрикуват мрачни тунели, светлините на комините на Нефтохим Бургас и снимки на Памела Андерсън.
Но не щеш ли, лекарските усилия дават резултат, пациентът е "измъкнат от ноктите на смъртта" и ей го вече седнал на ръба на болничната кушетка, сърба пилешка супа и разправя ли, разправя с умиление как душата му излетяла от тялото като Юлиян Вучков от поредната телевизия, и се устремила към рая (чакай сега - в рая ли бяха огньовете, или...). Само че господ друго решил. Пратил го обратно, да му се слави името. В това време лекарят, спасил живота на умиращия, стои до спасения от негопациент и мига като куче в лапавица.И после журналята от глупавите вестници плюнчат моливи и дращят по тефтера как всичко това окончателно доказвало, че душа съществува, че бог е добър, и как смъртта е просто преминаване от едно състояние в друго. Което, трябва да признаем, в известен смисъл е точно така (виж забележката за ароматната храна за червеите).
Та така... Следващият път, когато зинете да кажете как нещо е в сърцето и/или душата ви, напомнете си, че душа не съществува и че сърцето е просто една помпа за кръв. Или поне, ако желаете на всяка цена да си послужите с нищо незначеща фраза, изберете някоя, която не е необратимо изтъркана от употреба и кажете, че главната героиня от любимото ви сериалче ви е "в червата и далака".
